15
мар
Introducing the Best WordPress Design Award
The WordPress Design Award is divided into 5 separate categories:
* Best clean and minimalist
* Best retro and vintage
* Best grunge
* Hand-drawing style
* Modern and Elegant
I am joining to Hand-drawig category :)
How to participate?
Your website must be powered by WordPress. And here’s how to join:
1. Write a blog post (or announcement) about joining the Best WordPress Design Award (and mention which category you are joining) in your website.
2. Submit your URL in the comment form here. (trackback works too)
3. Done! (are you expecting more?) Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
15
мар
Тя е красива, пленителна и адски изкусителна. Не можеш да се откъснеш от нея, нито да мислиш за нещо различно. Обзела е съзнанието ти, контролира сетивата, чувствата и действията ти. Напълно обсебен си от обаянието й. Пристрастяваш се. С всяка секунда. С настъпването на следващия ден чувстваш все по-голяма нужда от присъствието й, а когато не можеш да я имаш, липсата й те убива, бавно, но сигурно.
Може би се чудиш за какво говоря? Много просто – погледни пред себе си – „дрогата“ на новото време, интернет.
Предполагам, че много от вас ще сметнат определенията ми за прекалено крайни, но смятам, че последствията, които интернет нанася върху хората, са крайни. Той променя всички!
Помниш ли колко пъти провери електронната си поща днес? А фейсбук-а? С колко от приятелите си в скайп се познаваш наживо?
Спомняш ли си от кога не си се будил, без мисълта непременно да включиш компютъра? И не ти ли се иска поне един ден да избягаш от тази чума? Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
01
мар
На Дидка
- Да. – каза Той.
- Да. – каза Тя.
„Да“ казаха на любовта, на уважението, на доверието. Казаха „Да“ на общия им път, на мечтите, на красивите надежди, на споделеното щастие. И макар да са млади и влюбени, те направиха първата крачка към новия си живот заедно. Живот, през който трябва да се справят с куп препятствия, с многобройни изпитания, заедно, ръка за ръка.
Бракът сам по себе си не е доказателство за любовта на двама души. Много хора го смятат за излишен, за чиста формалност, за нещо, което коства много финансови средства, които са безсмислени и неоправдани. От части мога да се съглася с тях, но само от части.
Има нещо много по-важно от подписа на лист хартия. Обещанието, което даваш – да обичаш и уважаваш, в здраве и болест, в радост и тъга, докато смъртта ви раздели! Обещание, което си преосмислил и сигурност, че искаш точно с този човек да споделиш живота си. Увереност, че неговата усмивка искаш да виждаш сутрин, огряна от слънчевите лъчи, че неговите сълзи искаш да попиваш с устните си, че неговите деца искаш да родиш, че с него искаш да остарееш. Да жадуваш само за неговата обич, за неговото доверие, за неговото уважение, да знаеш, че само той може да те прегърне така, че да забравиш болката и само неговата усмивка може да изтрие сълзите ти. Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
20
фев
Пилето
Продукти:
2 пилешки бутчета
2 пилешки бедра
1 плик за печене
Приготвяне:
Измивате месото и го слагате в плика за печене. Прибавяте подправки по свой вкус – сол, черен пипер, червен пипер, подправка за печено пиле и всичко, което смятате, че ще направи месото по-вкусно. Слагате плика в тавичка и печете 40-50минна 200 градуса, като предварително загрявате фурната.
Картофите
Продукти:
Половин килограм картофи
100мл сметана
100мл прясно мляко
пресен копър
чесън на прах
сол
Цялата публикация »
Публикувано в Основни ястия, Пиле от Ирина
06
фев
Ако се разходиш малко по магазините, било то в центъра или в квартала, несъмнено ще те залее онази „розово-червена“ вълна, която обитава дните преди Св. Валентин. Малки, средни, големи плюшени, стъклени, керамични сърца, мечки, мишки и какви ли не други чудесии се подават из щандовете, приканвайки всеки да купи по нещо и да зарадва любимия си.
Цялата тази клишираност ми е толкова противна, че съм склонна да се присъединя към сектата на онези, които мразят Св. Валентин.
Не ме разбирайте погрешно. Според мен е хубаво човек да изразява любовта и вниманието си, но нима с едно пеещо сърце за 5лв доказваш нещо? Или просто трябва да подарим нещо, защото така се очаква от нас и защото партньора ни ще се почувства неловко ако той се е подготвил, а ние – не. А и честно казано, един букет от кокичета би значел много повече от всички останали комерсиални подаръци. Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
01
фев
Както виждате, имам страхотен нов, модерен, свеж дизайн за блога си, на който още дълго време ще се радвам.
Заслугите са изцяло на Слави, за което съм му страшно благодарна. За усилията, времето и нервите, които вложи, за да направи този невероятен дизайн!
Обичам го… блогът и.. :idea:
Няма да питам дали ви харесва, защото въпросът ще е реторичен, затова пожелавам на всички весело прекарване и приятно блогване! :)
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
24
яну
В светлата кухня се разнасяше аромат на липов чай и препечени филийки. Слънцето се опитваше да се усмихне през тъмните облаци, но те усърдно бяха решили, че днес не е време за разходки. Мария беше станала рано тази сутрин, доста по-рано от обичайното. Усещаше някакво странно напрежение, нещо като камък, който й тежеше и не знаеше как да се отърве от него. Седна на верандата и отпи глътка чай. Сухите есенни листа танцуваха по паважа и едно от тях падна върху масата. Мария го взе в ръката си, но то беше толкова сухо, че се счупи още с първото докосване. Тя го смачка и тежко въздъхна.
Влизайки вътре, тя видя отражението си върху стъкления прозорец. Прекрасните кестеняви къдрици през годините бяха заместени от прошарени, леки вълни, които се спускаха по слабите й рамена. В черните й очи вече не се виждаше онзи блясък, бе останал само блед отпечатък, слабо напомнящ за себе си. Времето бе оставило непоправими белези по лицето й – кожата й беше придобила сивкав отенък, а бръчките около усните й правеха усмивката й тъжна и унила. Побърза, за да избегне по-дълга среща с грозното отражение и затвори вратата след себе си. Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
22
яну
Декемврийското слънце нежно го погали с лъчите си и го обгърна с топла прегръдка. Ханс знаеше, че е време за ставане, но искаше още малко да се полюбува на красотата, нахлула в светлата стаичка. Погледна малкия оловен войник, който стоеше над камината и му се усмихна. От съседното помещение се чуваше звънката мелодия, идваща от обущарското чукче на баща му, а майка му още призори бе отишла на работа. На дървена масичка той видя сухо парче кекс и половин чаша мляко. Закуси набързо и отиде да помогне на баща си. По празниците хората често подаряваха на близките си нови обувки, или се сещаха да поправят старите си такива. Ето защо, баща му беше затрупан с работа и всякаква помощ беше добре дошла.
Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
18
яну
О, как искам, как искам да бъда дете. А ти?
Не ти ли се е искало някога да отвориш очите си и да бъдеш пак на 10. Слънцето да се отразява в детските ти, безгрижно чисти очи, а ти да му се радваш по детски, наивно. И не ти ли се е искало да облечеш късите сини гащета и блузата на цветни райета и излеш навън, да се наслаждаваш на хубавото пролетно време. Да тичаш безспир и без посока, а вятърът да танцува в косите ти, да легнеш на прясната трева и да гледаш небето. Не ти ли се иска пак да седнеш на верандата и да прекараш следобедните часове в четене на Ян Бибиян, губейки представа за времето?
Искаш ли, искаш ли пак да играем на криеница? Искаш ли да се смеем със сълзи, да се гоним и да пеем на птиците? Помниш ли как рисувахме по асвалта розови цветя и как обичахме да храним животните? И колко, колко много обичахме да събираме светулки, да ги слагаме в буркан с продупчена капачка и да ги гледаме, докато заспим. Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
25
ное
… на себе си?!
за болката и унижението
за грешките и разочарованието
за пътищата и пътеките
за сълзите и разбитото сърце
за самотните, студени нощи
за глухото мълчание
за гнева, страха и омразата
за онези, които ме нараняваха
и онези, които наранявах
за хората
за мислите ми, чувствата и любовта
за теб..
На себе си простих ли?
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
25
ное
Колко струва любовта? А душата? А сърцето? Има ли цена достойнството, уважението, привързаността? Плащаш ли за обич, а купуват ли се чувствата?
Винаги съм смятала, че щастието не струва пари. И макар, че животът с всички сили се опитва да ме убеди в противното, аз все още наивно вярвам в това.. Чувствата не се купуват, или поне не онези, истинските.. които идват право от дълбините на сърцето ти и които единствени могат да те дарят с неземно щастие. Иначе, онези другите „чувства“ се продават под път и над път. Търговците на души са се превърнали в сводници, които продават и купуват евтини сърца, някои втора, трета, ента употреба. Но нищо, пак стават.. нали са „сърца“, макар и изхабени, макар и употребявани многократно, все ще свършат някоя друга работа. Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
19
ное
Не ви ли прави впечатление, че напоследък хората са все по самотни, все по-сами? Търсят отчаяно онази така мечтана любов, но така и не я откриват. Обвиняват най-често други за собствените си грешки и недостатъци. Какво им става, че толкова трудно успяват да намерят сходен език? Да не би да сме се превърнали в саможиви създания, неспособни на компромиси, разбиране, уважение? Не ми се иска да го вярвам. Може би, защото аз не съм такава. Но определено, в последно време, наблюдавам една стабилна тенденция на хора, които просто не могат да срещнат правилния човек.
Замислих се.. защо? Дали наистина е трудно да срещнеш изгубената си половинка, или просто сме се превърнали в прекалени перфекционисти, търсещи винаги идеалното? Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
17
ное
Обичах тишината.. и моментите, в които оставах сама със себе си и мислите си. Доста често ми се случваше. Макар да имах много приятели и близки, нещо дълбоко в сърцето ми винаги напомняше за липсата си. И въпреки това, аз пак обичах своята красива самота, която горчиво натрапваше присъствието си от време на време, като дълбока, пареща болка. В нощите, в които стоях с чаша горещо кафе на терасата, си мислех за какво ли не. Много често упреквах себе си затова, че съм сама. Истината, всъщност е, че физически не съм била сама за дълго. Онази обаче, душевната самота, е по-страшна. Нея я имах от доста дълго време. Ужасно е да се чувстваш сам сред хора, да усещаш празнота и безразличие, да се преструваш на такъв, какъвто не си. Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
