За малките мигове
ное
Да, точно така..
Говоря за онези моменти, в които искаш да натиснеш ПАУЗА и да останеш сгушен в собственото си неземно щастие, да му се насладиш, да го запазиш, да го запратиш във вечността, завинаги.. непокътнато.
Има дни, в които се събуждаш, излизаш на терасата и искаш да изкрещиш, искаш целият свят да чуе, че ти си щастлива, че обичаш, че те обичат, че си намерил липсващото парче от пъзела.
Ние, хората, имаме уникалната способност да си затваряме очите и да пропускаме всички красиви неща, които се изпречат на пътя ни. Доста често сме критични, повърхностни, егоистични.. и забравяме, че най-важното е пред очите ни, че любовта чака на съседния булевард, но ние незнайно защо, решаваме да си хванем такси и да се приберем вкъщи, вместо да се поразходим из прекрасните есенни улици и да я срещнем.
Та, хайде, какво чакаш? Цялата публикация »
Публикувано в Пътувания, случки, емоции от Ирина
