Кулинарни рецепти от Ирина Купенска

22.

Ирина — Thu, 02 Sep 2010 09:34:33 +0000

На 26ти август одъртях с една годинка и сложих още една двойка зад двойката. Не се чувствам по-умна, по-зряза или по-мъдра. Смятам, че човек израства не заради годините, които си вървят, а заради опита, който трупа през това време. Животът е един низ от събития, емоции, възможности, шансове и стремежи, а хубавото на младостта е, че някак ти е простено да сгрешиш и че имаш още мъничко време за втори дубъл. Важното е все някъде по пътя да откриеш себе си, да намериш онова нещо, което ще те накара да се чувстваш пълноценен, да обичаш нещата, които вършиш, да цениш хората, които са до теб и да си истински, ама истински щастлив. Една не лека задача.

А рождените дни са си просто рождени дни. Даже в миналото никой не ги е смятал за празник и много често майките дори не помнели кога са се родили децата им. Странни хора :-) Днес пък рождения ден си е голяма работа. За повечето хора, де. За мен е просто една хубава възможност да събера най-близките си приятели, с които да се почерпим, повеселим и посмеем. И разбира се да приготвя всичко, необходимо за партито – една неособено лесна задача, което разбрах в последствие.

И така, всичко започна 10тина дни преди рождения ден, когато започнахме да правим списък с необходимите продукти. Няколкото пъти ходене до Метро и веднъж-два пъти до близкия супермаркет, свършиха страхотна работа.
Бях написала в тефтера си всички неща, които исках да приготвя, но в последствие част от тях отпаднаха, тъй като гостите от 26 станаха 16. Сега като се връщам назад, си мисля че може би щеше да е по-добре ако не бих отхвърляла. Малко подцених мъжката част от колектива, но ще си взема бележка за следващия път.
Съветвам да си предвидите кога какво можете да приготвите и да оставите възможно най-малко неща за последния момент. Така ще си спестите доста стресови ситуации.

А ето и част от нещата, които имаше на празненството – не успях всичко да заснема, защото на мен времето по дефолт не ми стига, а и светлината беше ужасна.

Скариди в хлебни кошнички – страшно ефектни, много лесни за приготвяне и тези, които успях да си опитат, много ги харесаха. (за следващия път ще направя един поднос само за Слави и един за останалите гости)

Тарталети с мус от сьомга и крем сирене, взаимствах идеята от партито на Йоана. Много се харесаха от всички, дори от онези, които по принцип не обичат риба.

Имаше още: три вида брускети – с песто, домати и пармезан; с пикантен сос и прошуто; с гуакамоле, както и огромно количество суши, което изчезна за нула време.

Освен торта, за заслаждане имаше малки шоколадови хапки на клечка, както и шоколадови бонбони. Двата десерта всъщност имат един и същ вкус, защото са направено от натрошен кекс, смесен с крем сирене и маскарпоне и оформен на малки топчета. Лесно, вкусно и ефектно решение за такива случаи.

А талантливата ми сестра направи 4-етажна кула за мъфини, върху която подредихме малки чийзкейкчета с бял шоколад и малини. Вижте как можете да си направите и сами.

Направих и Fortune cookies, в които сложих интересни и известни сентенции. Ако решите да направите нещо подобно за ваш празник, при всички положения, гостите ще са впечатлени, само трябва да им обясните, че първо се отчупва, прочита се написаното и после (ако искат) могат да го изядат :-)

От десертите остана известно количество, за разлика от другите хапки. Може би бях прекалила, а може би хората на такива събития хапват повече соленичко (а може пък да не са им харесали). При всички случаи, следващия път няма да наблягам толкова на сладкото.

Наред с храната, се изпиха общо 4 литра Бушмилс, 5-6 литра Мохито, 3-4 литра Секс на плажа, незнайно количество бира, мартини, безалкохолни и минерална вода. Доволно :-)

Благодаря на всичките онези, които уважиха мен и сестра ми и присъстваха на партито!

Препоръчани публикации

Букет от кексчета ☼ Cupcakes bouquet

Ирина — Sun, 15 Aug 2010 19:48:08 +0000

Когато реша, че ще правя изненада/подарък на някого, започва едно голямо мислене, избиране и планиране до най-малката подробност. Обикновено рождениците изненадвам с торта и вероятно ефектът на неочаквания подарък съвсем скоро ще се изгуби, но така или иначе всеки е доволен и щастлив. Понякога си мисля, че в десертите и всички сладки изкушения се крие някаква магическа сила, която е способна да действа на хората така, както нищо друго. А понякога пък е толкова лесно да зарадваш някой, че дори най-лесното шоколадово кексче може да направи деня му по-хубав.
Отплеснах се, а щях да пиша за изненадите.

Ясно беше, че торта за мама ще има. Е, макар и с няколко дни закъснение, важното е, че имаше. Да, обаче, исках да й подаря и нещо различно, нещо което да бъде цветно, лятно, ароматно… букет! Ами да, всяка жена се радва на цветята. Добре де, ама аз нали исках да е нещо за хапване… защо пък да не направя букет, който може да се яде?
И така ме осени прозрението, че мога да спретна букет от цветни кексчета. Естестено, не съм си и мислела, че ще открия топлата вода и още с първите резултати от Гугъл, добих представа какво точно трябва да представлява моят букет от кексчета.

Първоначално си мислех, че много лесно ще успея да го направя. Да, ама не. Първото препятствие се оказа намирането на материя, подходяща за закрепяване на готовите цветни кексчета. Трябваше да бъде нещо като гъба-стиропор, знаех как изглежда, но не знаех как се казва. За щастие момичето в кварталния цветарски магазин ме разбра още от първите опити за обяснение. За жалост, не запомних името на материала, но съм сигурна, че ако и ти обясниш какво точно ти трябва, ще успеят да те разберат.

След като бях готова с основата, започна една безкрайна дилема относно как точно да украся кексчетата. Несъмнено трябваше да са цветя и най-лесния начин да се направят е с маслен или друг плътен крем. Този вариант е и най-вкусния, но автоматично отпадна, тъй като бе немислило да ги транспортирам на 230км от София при 30+ градусови температури.
Затова се спрях на глазура от роял айсинг (royal icing), която се втвърдява и запазва формата си. Имайте предвид, обаче, че цветята трябва да се приготвят поне 24 часа предварително, защото иначе ще бъде невъзможно да се поставят върху мъфините. Другият вариант е да шприцовате цветята директно върху кексчетата, но отново ви трябват около 24 часа, за да може глазурата да стегне. Разбира се, може да се ползва фондан, марципан и всякакъв вид моделираща маса.

Ето какво ви е нужно, за да си направите букет от кексчета:
Красива керамична саксия
Фибран, стиропор или твърда гъба за забиване на кекчсетата
Алуминиево фолио
Зелена хартия + мрежички и всякакви други неща, с които желаете да украсите саксията
Изпечени и украсени мъфини
Клечни за зъби

Натъпкваме саксията с фибран, стиропор или друг подходящ материал. Изрязваме излишното и се опитваме да оформим сфера. С помощта на алуминиевото фолио запълваме дупките, а накрая обвиваме цялата сфера с него. Върху него залепваме зелената хартия и мрежичката.

Изчислявате колко кексчета ще са ви нужни за аранжирането на букета и с помощта на клечки за зъби маркирате местата им. За всеки мъфин са нужни 3-4 клечки, за по-голяма стабилност. Забивате клечките в сферата до половината, около 3-4см от дължината на всяка трябва да останат свободни. Взимате едно кексче и започвате да го забивате в клечките с леко въртеливи движения и плавен натиск.Така продължавате, докато аранжирате целия букет.

Съвети:
1/ Ако не е нужно транспортиране на „букета“, цветята е по-хубаво да се направят с крем. При това положение съветвам украсяването да се направи директно върху кексетата, след като са вече поставени в саксията.
2/ Изберете рецепта за по-плътни кексчета, защото ще могат по-лесно да се поставят и задържат на клечките.
3/ Ако се спрете на роял айсинг, препоръчвам ето тази рецепта, като консистенцията му трябва да е като на гъст крем.

Препоръчани публикации

Чийзкейк с матча, бял шоколад и малини

Ирина — Mon, 09 Aug 2010 18:10:44 +0000

Днес най-страхотната майка има рожден ден – моята майка!
Мамо, честит празник! Бъди жива и здрава, устремена и изпълнена с енергия и борбеност! Нека късмета и щастието винаги са с теб!

Искаше ми се освен с пожелание, да зарадвам майка си и с торта или сладкиш. За жалост, разстоянието в случая се оказва непреодолима пречка.
Е, уикенда е близо :-)

И сякаш като по поръчка точно днес излезе новият брой на сп. Меню, в което представям блога си, себе си и един много вкусен чийзкейк. Благодаря на екипа за поканата!
Мамо, посвещавам първата си медийна изява на теб!

Чийзкейк с матча, бял шоколад и малини

Продукти за блата:
130гр какаови бисквити
2 супени лъжици захар
50гр разтопено масло

Фурната се загрява на 180С, а форма с диаметър 18-20см и разкопчаващи се стени се намаслява.
Бисквитите се смилат или натрошават на дребно. Смесват се със захарта и разтопеното масло. Получената ронлива смес се разтила на дъното на тортената форма и се пресова добре.
Пече се 10 минути, след това се охлажда напълно.

Продукти за чийзкейка:
700гр крем сирене
250гр захар
30гр брашно
120гр заквасена сметана
3 яйца
2 чаени лъжици зелен чай Матча
1-2 капки зелена сладкарска боя (по желание)

Всички продукти се изваждат от хладилника 2 часа преди употреба.
Крем сиренето се разбива с миксер и към него се прибавя захарта. Разбиването продължава, докато захарта се разтвори напълно. Добавя се брашното и сметаната. Внимателно се прибавят яйцата, едно по едно, като се разбива много добре след всяко. Последно се прибавя зеления чай и по желание – сладкарската боя. Сместа се разбърква много добре и се изсипва върху бисквитения блат.
Формата се обвива в 3-4 листа алуминиево фолио и се поставя в по-дълбока и по-висока тава, в която се налива гореща вода.
Кейкът се пече на водна баня в предварително загрята фурна, 180С, 45 минути, след което градусите се намаляват на 170С и се пече още 30 минути. Фурната се изключва и кейкът се оставя да изстине вътре. Когато е напълно охладен се прибира в хладилник за през нощта.

Продукти за белия шоколадов мус:
100гр бял шоколад
100гр течна сладкарска сметана
1 белтък

Белият шоколад се разтопява на водна баня, след което се охлажда леко. Сметаната и белтъка се разбиват до меки върхове и внимателно се добавя на 3-4 пъти към белия шоколад. Разбърква се леко със шпатулка, за да не спадне сместа. Полученият мус се разпределя върху чийзкейка и повърхността се заглажда.

Продукти за малиновия сос:
100гр малини
1 супена лъжица лимонов сок
1 супена лъжица пудра захар
Допълнително малини за декорация

Малините се намачкват с вилица, смесват се с лимоновия сок и пудрата захар. Сосът се полива върху белия шоколадов мус, а отгоре се подреждат пресни малини.
Чийзкейкът се прибира в хладилник за около час, докато мусът стегне, след което е готов за сервиране.

Препоръчани публикации

Бадемов пай с праскови и малини

Ирина — Thu, 05 Aug 2010 20:31:03 +0000

Здравейте мили хора!

Дължа ви едно огромно извинение за това, че не съм публикувала нищо от безкрайно много време. Така де, както ми каза Лулу, от седмици стоя на един коктейл. Ще се постарая да не правя такива големи паузи и обещавам да ви се реванширам с интересни и вкусни предложения. Започвам от днес с един вкусен,хрупкав пай с бадемов аромат и плодове.

Но преди да пристъпим към рецептата, смятам за редно да обясня донякъде отсъствието си.
Истината е, че все още не мога да си настроя часовника, за да тиктака правилно. Времето все не ми стига (ето сега осъзнавам, че предишните ми извинения с „нямам време“ са били абсолютно пресилени!). Искрено завиждам на онези домакини, които се справят с всичките си задължения – да работят, до поддържат дома си, да се грижат за семейството и да намират мъничко време за приятните занимания и любимите хобита. Ако някой знае тайната, нека бъде така добър да ми я прошушне :-)

За капак на всичко, лаптопа ми е на ремонт в Германия, което автоматично намалява шансовете ми за по-голяма активност. Съответно нямаше как да обработя снимка, но хайде, ще си затворим очите :-)
Е, ще си призная с ръка на сърцето, че уикенда можех съвсем спокойно да се отдам на кулинарни експерименти, но предпочетох да изкарам два дни в Белоградчишкия край в готина компания, с вкусна храна ( Тирамисуто беше от мен!), много пенливо вино, смях и добро настроение. Снимков материал и повече подробности за събитието – в следващата публикация.

И понеже много се засрамих от липсата на нови рецепти и от страх да не загубя читателите си, днес запретнах ръкави (образно казано :)) и приготвих един лесен и много вкусен плодов пай.

Лятото е в разгара си, има хиляди варианти да оползотворим вкусните и сочни плодове, а аз нямах възможност да осъществя и 1/10та от всичките си идеи. Но стига съм се оплаквала, този пай заслужава цялото ми внимание и дори оправда включването на фурната.

Разбира се, плодовете, които избрах са примерни. Няма нужда да тичате до пазара ако ги нямате, можете да ползвате всичко, което имате в наличност – ябълки, круши, боровинки, къпини, кайсии, сини сливи. Използвайте въображението си :-)

Продукти:
100гр брашно
25гр фино смлени обелени бадеми
2 супени лъжици тръстикова захар
щипка сол
1/4 чаена лъжица бадемова есенция
65гр студено масло, нарязано на малки кубчета
1 супена лъжица студено прясно мляко

50гр бадемов марципан
1-2 праскови, в зависимост от големината
50гр малини
1 жълтък
шепа филирани бадеми
1 супена лъжица тръстикова захар за поръсване

В купа смесваме брашното, бадемите, захарта, солта и есенцията. Добавяме нарязаното студено масло и с бързи движения го втриваме в сухите съставки. Трябва да действате много бързо, защото топлината на ръцете ви ще разстопи маслото. Когато се образуват трохи с големината на грахови зърна, изсипвате лъжицата мляко и събирате тестото на една голяма топка. Не е нужно да месите. Завивате го в свежо фолио и го притискате, за да се оформи на диск и за да ви е по-лесно при разточването. Тестото се прибира в хладилник за поне час.

Тестото се изважда от хладилника и се разточва върху леко набрашнено парче хартия за печене. Може и да използвате форма за пай, която предварително трябва да намаслите.

Марципана се размесва с малко пудра захар и малко брашно и се разточва на кръг, с диаметър малко по-малък от този на масленото тесто. Поставя се върху него и отгоре се подреждат измитите, подсушени и нарязани плодове.
Краищата на пая се намазват с разбит жълтък и се поръсват с филирани бадеми. Върху плодовете посипваме тръстикова захар.

Печем в загрята на 180С фурна, на едно ниво под средната скара. След около 30-35 минути паят трябва да е готов, краищата му са с приятна кафява коричка, а плодовете са се карамелизирали и пуснали ароматните си сокове.
Охлаждате и сервирате!

Да ви е сладко! :-)

П.П. Паят е малък, с диаметър около 18-20см и се разрязва на 6-8 парчета. Ако желаете, без проблем можете да удвоите количествата.

Препоръчани публикации

Mojito за горещите дни

Ирина — Wed, 21 Jul 2010 10:44:12 +0000

Днес е от онези дни, в които не ми се готви. Странно, нали? Още по-странно е, че имам цял ден на разположение и мога да приготвя толкова много неща, но само от мисълта да включа фурната, ми става горещо. А навън е достатъчна жега, за да я вкарвам и в апартамента.
В дни като днешния ми се иска да съм на някой тих и спокоен плаж, да усещам пясъка, гъделичкащ краката ми, а жаркото слънце да докосва кожата ми. Освен любима книга, слънчеви очила и хубава музика, за случая ни трябва и един разхлаждащ коктейл, който с първата глътка да ни отведе далеч от прашната и мръсна столица. Нека всеки, който иска едно студено Мохито, да изтича до близкия магазин за лайм, бял ром и газирана напитка, ментата можеш да откъснеш и от саксията на балкона, а тръстикова захар почти всеки има някъде из кухненските шкафове.

Мохито се превърна в един от любимите ми коктейли преди три години, когато със съучениците ми изкарахме втората си бална вечер на Слънчев бряг. Тогава в едно заведение го опитах за първи път и толкова много ми хареса, че след това си го поръчвах почти във всяко заведение, с чието меню фигурираше. За жалост, в повечето случаи това, което се предлагаше, нямаше нищо общо с вкуса, който помнех. Установих, че на много места ползват бяла, вместо кафява захар, лимон вместо лайм, джоджен вместо мента и български вместо вносен алкохол. Истината е, че дори и една от съставките да бъде заменена, вкусът се променя драстично, а ако човек иска да се наслади на истинска кубинска напитка, не бива да прави компромиси с качествените продукти.

На 21вия ни рожден ден миналото лято, бях решила да приготвям коктейлите за гостите ни. Имахме една дузина лайм, бутилка хубав ром и много желаещи, които да пият Мохито. Тогава приготвих над 20 коктейла, смелих няколко десетки кубчета лед и прекарах поне час и половина на барманското място. Единственото нещо, което ме спаси от приготвянето на коктейли цяла вечер, бе свършването на лайма. Гостите останаха доволни, а аз запомних импровизирана ми рецепта и от тогава досега много рядко си поръчвам Мохито в заведение. Толкова по-лесно и забавно е да си го приготвиш вкъщи, а вкуса и качеството зависи единствено от теб.

Продукти за един коктейл:
Половин лайм, нарязан на 4 парчета
1 супена лъжица тръстикова захар
10тина малки листенца мента
30-50мл бял ром (в зависимост от това колко алкохолен искате да бъде коктейлът)
около 100мл газирана вода или спрайт (аз предпочитам спрайта заради по-сладкия и леко лимонов вкус)
мента и лайм за декориране

Нарязваме лайма на четвъртънки и го слагаме в широка и висока чаша. Прибавяме листенцата мента и захарта. С подходящ уред (точилка, обла дръжка или специално приспособление) начукваме лайма, за да пусне сок и да разтопи захарта. Добавяме рома, слагаме няколко кубчета лед (ако са натрошени, още по-добре) и допълваме чашата с газирана вода или спрайт.

Сервираме веднага, със стръкче мента и резен лайм.

Препоръчани публикации

Макарони с гуарана и портокалов ганаш

Ирина — Fri, 09 Jul 2010 09:01:09 +0000

Пак съм аз и пак идвам с макарони. Такава съм си, като ме хване манията за нещо и не ме пуска много дълго време. В случая обаче, манията е по-скоро перфекционизъм и макар, че по принцип не съм такъв човек, тези малки, изящни бижута (да не сме посмели да им кажем „сладки“, че ще е доста неуважително :-)) ме влудяват и няма да спра, докато не открия тайната конспирация, около приготвянето им.
Този път не станаха много красиви, нито „поличките“ им са такива, каквито бих искала да бъдат, но вкусът… вкусът е божествен! Предполагам, че заслугите са на шоколадовия ганаш, за който ще дойде ред след малко.

Сега, обаче, искам да ви разкажа за една много интересна съставка, която включих в макароните, а именно – гуарана. Това вечнозелено пълзящо растение, което вирее в Амазонската джунгла ражда малки, червени семена, с размера на кафето, но съдържащи 5 пъти повече кофеин от него. Интересът към гуараната се дължи именно на тонизиращите й качества, заради които се включва в много ободряващи напитки, шейкове, хранителни добавки и други.
Сред другите й положителни качества са повишаване на менталните функции, подтискане чувството на умора, стимулиране разграждането на мазнини и увеличаване обема на кръвоносните съдове. Продуктът е доказано безопасен, като разбира се приемът трябва да бъде в рамките на здравословната доза кофеин на ден.
Според мен, гуараната няма специфичен и натрапчив вкус, което я прави идеална за хора, които не обичат вкуса на кафето, но искат да си приготвят тонизиращи напитки.

И сега дойде ред на шоколадовия ганаш, който стана толкова вкусен, че има голяма вероятност да бъде изяден, преди макароните да са се изпекли. Тайните съставки са две – сурови какаови зърна и сушени портокалови корички. В съчетание с черния шоколад с портокалови парченца на Линд се получава една комбинация, от която има опасност да си изядете пръстите :-))

Продукти за макароните:
90гр остарели белтъци
щипка сол
35гр кристална захар
200гр пудра захар
110гр бадемово брашно
1 чаена лъжица гуарана
оранжева сладкарска боя

Белтъците се разбиват на пяна с щипката сол и се добавя по малко от кристалната захар. Разбиването продължава до образуването на лъскав и стегнат белтъчен крем. Не бива да се увличате, защото има опасност макароните да станат сухи и чупливи. Ако белтъците започнат да отделят вода, значи сте прекалили и трябва да започнете отново. Ако използвате боя тук е моментът да я сложите.
Бадемовото брашно и пудрата захар се пресяват 2-3 пъти, докато се получи идеално фина пудра. Добавя се гуараната и всичко се разбърква.
Към белтъците се добавят на 2-3 пъти сухите съставки и се разбърква внимателно, докато се получи гъсто тесто, което трябва да се спуска от шпатулата на плавни вълни.
За по-подробни обяснения и основни съвети за приготвянето на макарони, можеш да прочетеш тук.
Готовата смес се пълни в пош с кръгъл накрайник и се шприцова върху хартия за печене. Макароните се оставят 40-45 минути, за да изсъхнат и да не лепнат при допир.
Фурната се загрява на 150С и макароните се пекат за 12-15 минути, след което се изваждат, оставят се да изстинат за 5 минути и се прехвърлят върху метална скара до пълното им охлаждане. Ако макароните са залепнали за хартията и не могат да се отлепят, намокрете повърхността под хартията, докато макароните са все още топли и от получената пара ще можете лесно да ги отделите.

Продукти за портокаловия ганаш:
100гр черен шоколад с портокалови парченца
100гр черен шоколад
150мл течна, сладкарска сметана
1 супена лъжица сурови какаови парченца (raw cocoa nibs)
1 супена лъжица изсушени портокалови корички, накиснати в малко ром, докато омекнат

Шоколадите се начупват на дребно и се поставят в купа. Сметаната се загрява до кипване и се изсипва при шоколада. Оставя се за 1-2 минути, докато горещата сметана размекне шоколада, след това се разбърква до хомогенизиране. Прибавят се какаовите парченца и отцедените от рома портокалови корички. Всичко се разбърква добре и се оставя да стегне на стайна температура. Имайте предвид, че заради малкото количество сметана, ганаша стяга много бързо и трябва да бъде направен почти непосредствено преди употреба, тъй като ако се изчака прекалено много, ще бъде по-подходящ за трюфели, отколкото за пълнеж на макарони.

Изстиналите макарони се слепват с приготвения шоколадов портокалов ганаш и се хапват с удоволствие :-)

—————-
Източници: bb-team.org
Гуарана и сушени портокалови корички можете да намерите в Магазин Силандроо
Сурови какаови парченца можете да закупите от Магазина за подправки на ул. Цар Иван Асен II №9

Препоръчани публикации

Лимонови мъфини с малинов крем

Ирина — Sun, 27 Jun 2010 16:52:26 +0000

Толкова много неща се случиха за последните 2 седмици. Очевидно е, че нямах много време за готвене, но мога да се похваля с няколко неща.
Първото и най-важно – приключих успешно 3ти курс и само година остана до дипломирането. Времето лети ли лети. Сякаш вчера бях онова несигурно, срамежливо провинциално момиче, дошло в големия град да търси знания, приятели, да следва мечтите си и да гради бъдещето. Е, пак съм си срамежливо момиче, родено в провинцията, но със сигурност знам какво искам от бъдещето, знам кои са приятелите ми (драстично оредели за последните 3 години).

Към тях мога да прибавя и Йоана Петрова, с която имах удоволствие да приготвя Френски макарони с матча и паста от червен боб. Оказа се, че е също толкова лъчезарна, мила и чаровна, колкото си я представях. А пък за кулинарните й способности, в които никога не съм се съмнявала, успях да се убедя напълно, след като опитах всички вкусотии, които бе приготвила за партито по случай рождения си ден. Предполагам, че тя ще сподели в блога си за тях, но не се стърпях да се похваля :-))

Успях да видя и морето. Там си е, никъде не е отишло. Синьо, топло, с приливи и отливи, с водорасли или без, децата му се радват искрено и от сърце. И аз исках да му се насладя, но като че ли бях прекалено разочарована от състоянието, в което се намира Черноморието ни. За това, обаче, някой друг път, че ако почна да си изливам душата, едва ли някой ще стигне до рецепта.

А тя пък е свежа, лятна, вкусна, розово-жълта. На пук на студеното време, което ни свари по рокли с гол гръб и шорти на шарени цветя :-))

Лимони и малини – неочаквано добра комбинация. Е, не съм фен на маслените кремове, но реших да разнообразя, че иначе все маскарпоне използвам. Кремът за пръв път ми стигна точно, но пък от лимоновия крем-пълнеж остава солидно количество, което може да съхраните в бурканче за следваща употреба.

Продукти за 6 нормални мъфина и 10 мини, или пък само 12 нормални:
адаптирано от: http://www.goodtoknow.co.uk
125гр меко масло
125гр кристална захар
1 яйце + 1 белтък, на стайна температура
настъргана кора от 2 лимона
150гр бяло брашно
3-4 супени лъжици хладко (не студено!) мляко
1/2 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол

Маслото и захарта се разбиват на пухкав, бял крем. Добавят се яйцата и лимоновата кора и отново се разбърква добре. Брашното, солта и бакпулвера се смесват в купа. Половината от количеството се добавя към маслено-яйчната смес и се разбърква внимателно. Сипва се млякото, разбърква се, след което се добавя и останалото количество брашно. Разбърква се, колкото да се поемат всички съставки.

Фурната се загрява на 180С. В тавичка за мъфини се поставят хартиени чашки и се пълнят със сместа около 3/4 от обема. Пекат се около 20 минути, като се проверят с клечка. Оставят се да се охладят за 10 минути в тавата, след което се прехвърлят върху метална скара до пълното им охлаждане.

През това време се приготвя лимоновия крем – Lemon curd
65гр масло
65гр захар
1 яйце + 1 жълтък
50мл прясно изден лимонов сок
щипка сол

Захарта и яйцата се разбиват с миксер до побеляване. Добавят се солта и лимоновия сок и се разбърква. Сместа се поставя на водна баня и се разбърква продължително с тел или дървена лъжица, около 5-8 минути. За това време, сместа трябва да се е сгъстила. Махаме от котлона и прибавяме нарязаното на кубчета масло. Разбъркваме енергично, докато маслото се разтопи. Изсипваме лимоновия крем в сух буркан или купичка, покриваме със свежо фолио, за да не хване „коричка“ и го оставяме да изстине.

Пълним студеният лимонов крем в пош с тънък и дълъг накрайник (или както в случая, обикновен, със средно-голям отвор) и шприцоваме охладените мъфини. Пъхаме накрайника в мъфините, като се стараем да достигнем средата им, не повече. След това натискаме добре поша, за да се напълнят мъфините с крем и едновременно с това го издърпваме.

Готовите, напълнени с лимонов крем мъфини, се украсяват с малинов маслен крем, за който са ви нужни:
100гр малини
200гр меко масло
300гр пресята пудра захар
2-3 супени лъжици прясно мляко
допълнително малини за декорация

Малините се пасират и минават през много фина цедка. Крайното количество е около 3-4 супени лъжици малиново пюре.
Маслото се разбива с миксер до побеляване. Добавя се малиновото пюре и се разбърква отново. Прибавя се пресятата пудра захар, лъжица по лъжица, като се разбърква добре след всяка. Накрая се добавя и прясното мляко и се разбива отново.
Това всъщност е най-досадната и времеемка част от правенето на мъфини.
Готовия крем се пълни в пош и се шприцова върху мъфините. Украсяват се с малини.

Препоръчани публикации

Браунис с череши и шоколадови парченца

Ирина — Fri, 11 Jun 2010 15:54:21 +0000

Напоследък времето все не ми стига. Имам чувството, че часовете летят като секунди, а месеците като дни. Не усетих кога свърши семестъра, кога дойде време за сесия. Разбира се, всички университетски задължения се струпаха за последната седмица и се видях в чудо. За щастие, почти винаги успявам да се справя с всичко, независимо от малкото време, с което разполагам. Вижда му края, останаха няколко изпита и после цяло лято, в което ще се чудя какво да правя. Освен ако не си намеря работа, което ми се струва почти невъзможно :-(

Петък е един от почивните ми дни. Спя до късно, излежавам се в леглото, докато чета любимите блогове, гледам сериали (които за жалост са в лятна почивка) и много често приготвям някой десерт, след което бързам нетърпеливо да обработя снимките и да напиша публикация за блога си. И за да не изневеря на традицията си, днес направих точно това.

Макар че лятото предпочитам да задоволявам глада за сладко предимно със сезонни плодове, напоследък все за шоколадови десерти си мисля. Ето защо реших да съчетая полезното с приятното. Макар, че наричам сладкиша браунис, той се различава съществено от класическите рецепти. Липсва краве масло, което съм заменила с много малко количество растителна мазнина. Заложих на наситения вкус на какао и използвах плодово кисело мляко, които в съчетание с ароматните череши, направиха този сладкиш изключително сочен и вкусен.

Продукти за 6-10 порции:
115гр брашно
90гр неподсладено какао на прах
2 чаени лъжици бакпулвер
1 щипка сол
2 яйца
100гр захар
120гр кафява захар
240гр плодово кисело мляко (в случая Активия с череши)
2 супени лъжици слънчогледово олио
1 капсула есенция ром
200гр обезкостени череши
150гр млечен и черен шоколад на копчета

Фурната се загрява на 180С. Форма с диаметър 24см и разкопачаващи се стени се напръсква със спрей против залепване, или се намазва с мазнина. Можете да покриете дъното и стените на формата с хартия за печене, но тъй като моята е нова и все още не залепва, пропуснах.
Смесваме брашното, какаото, бакпулвера и солта. В купа разбиваме захарта и яйцата на пухкав крем. Добавяме олиото, есенцията, киселото мляко. Към тях добавяме сухите съставни и със шпатула или дървена лъжица внимателно разбъркваме, докато се получи хомогенна смес. Бърка се колкото да се смесят съставките, не бива да прекалявате. Добавят се почистените череши и 2/3 от количеството шоколад.
Получената смес се изсипва във формата, а отгоре се поръсват и останалите шоколадови копчета. Пече се 30-40минути. При проверка с клечка, тя трябва да излиза леко влажна, т.е. не напълно суха, тъй като този сладкиш остава сочен.

Оставя се да изстине за 10-15 минути във формата, след което се прехвърля върху метална скара и се охлажда напълно. Поръсва се по желание с пудра захар и се разрязва на парчета.