Кулинарен блог на Ирина Купенска

100-ната публикация и сестра ми

Ирина — Mon, 08 Mar 2010 22:27:01 +0000

От известно време чаках този момент. Да напиша 100-ната си публикация. Някои от вас ще кажат, че не е нещо кой знае какво, но за мен е много. Започнах този блог на шега преди година и половина. В началото пишех рядко, основно мои есета, размисли и разказчета. Нямах много читатели, а и малко хора знаеха за съществуването му.
През лятото на 2009-та започнах да следя различни кулинарни блогове, след което желанието ми да показвам нещата, които правя, не закъсня. Всяко посещение, всеки коментар на някой читател ме радваше неимоверно много. Чувството, че хората харесват това, което правиш и че те подкрепят е страхотно! За половин година, посещенията на блога ми от 20 на ден, скочиха на 500. Считам го като голям личен успех, но разбира се не пренебрегвам и помощта на Слави с оптимизациите и подобренията, които прави.

Искаше ми се да благодаря на всички мои редовни читатели и кулинарни приятели, но се замислих, че сте толкова много и има опасност да пропусна някой. Надявам се, че знаете кои сте :-)) Благодаря ви за подкрепата, за милите думи и положителните отзиви! Благодаря ви за вдъхновението, творчеството и красотата, които пресъздавате чрез всичко, което приготвяте!

Искам да благодаря и на най-близките си хора – семейстовото ми, Слави, всичките ми приятели!

Между другото, не искам някой да си помисли, че се изживявам като някоя звезда, току що взела Оскар. Истината е, че понякога имам нуждата да благодаря на хората, които ценя и уважавам. Нищо повече!

И стига толкова с лирическото отклонение :-) Освен за юбилейната ми публикация, исках да ви разкажа и за сестра ми!
Родени на един и същи ден, с Диляна ни делят само 5 минути. Не бих казала, че ми е кака, макар че много хора се шегуват с това :-) Мисля, че е излишно да казвам, че тя е най-близкият ми човек, защото на практика сме заедно цял живот. 18 години деляхме една и съща стая, но слава Богу това се промени :-)) Защото колкото и да обичаш един човек, прекаленото време прекарано заедно започва да изнервя и двама ви, а това определено не води до добри последици. Като малки бяхме много буйни деца – биехме се, плачехме, след това се смеехме и прегръщахме, а след 10 минути се връщахме в началното положение. Сега нещата стоят по доста по-различен начин.

Животът ни коренно се промени, а всяка пое по пътя си. Тя иска да се занимава с хуманитарни цели, а мечтата й е да работи за ООН и УНИЦЕФ. Мен пък ме влекат по-креативните сфери от живота, макар че не съм си изяснила напълно какво искам за бъдещето.
Диляна е амбициозна, смела и решителна. Аз пък съм прекалено емоционална и обмислям всяко решение по 100 пъти, преди да дам краен отговор. Повече мрънкам и постоянно й се карам ако разхвърля, или ако не си е измила чиниите :-D

Преди месец се върна от Белгия, където живееше половин година и учеше по програма Еразъм. Малко са хората, които поживяли в чужбина, искат да се върнат в България. Защото когато виждаш какви възможности се разкриват пред теб и колко много можеш да получиш, родолюбието и обичта към държавата ти сякаш остават на второ място. Мисля си, че сестра ми няма да се задържи много на родна земя (всъщност, аз и за себе си мога да кажа същото). Надявам се, обаче, каквито и решения да вземе, да се чувствта щастлива и пълноценна. Защото животът не дава много шансове, а ако изпуснеш някой, може цял живот да съжаляваш. А нима има по-лошо от това? Да знаеш, че си могъл да бъдеш щастлив, но страхът, нерешителността или нещо друго са те спрели?
Пожелавам й да се бори много за мечтите си, да отстоява позициите и убежденията си, да бъде все такъв прекрасен човек!

А, щях да забравя нещо мнооого важно! Пожелавам й да намери човек, който да я направи истински щастлива! Да я уважава, обича, подкрепя и да не дава косъм да й падне от главата!

Обичам те, сис, благодаря ти, че си винаги до мен!

П.П. Снимките са от днес, снежен и студен осмомартенски ден бе в Столицата.

Препоръчани публикации

Салата с киноа, зеленчуци и Котидж сирене

Ирина — Mon, 08 Mar 2010 10:30:22 +0000

Преди да започна да ви говоря за салатата, която приготвих, искам да честитя празника на всички жени!
Бъдете здрави! Обичайте силно! Борете се за мечтите! Бъдете смели, силни, позитивни! Дарявайте добрина, усмивки и нежност! Желая на всички вас, да се почувствате много желани и обичани на този ден!

И понеже смятам, че преди всичко, този празник е на майката, искам да отделя специално място и да поздравя моята!
Честит празник, мила мамо! Благодаря ти за всичко, което си ми дала, даваш и ще даваш! Благодаря ти за подкрепата, доверието, обичта и уважението! Благодаря!

Що се отнася до мен, аз нямам планове за вечерта. Не знам, сякаш все още не чувствам празникa като свой. Ако Слави реши да ме изненада, или пък ако се организираме по женски, може и да празнувам! :-D

Това, за което исках да ви говоря днес е салатата, която приготвих. Една от съставките й е киноа – зърнена култура, изключително богата на полезни вещества – аминокиселини, протеини, фибри, желязо, магнезий и много други. До сега не бях я опитвала, но много често се среща в чуждестранните кулинарни блогове и реших, че е време и аз да я приготвя. Понеже обичам интернет пазаруването, а и напоследък нямам много време да се разхождам в центъра и да търся диетични магазини, попаднах на онлайн магазинът My Organic Market и си поръчах доста неща – 3-4 вида брашна, Киноа, Амарант, черна леща, меласа и всички под етикет БИО.

За салатата съм изпозлвала сварена и охладена киноа, пресни зеленчуци и котидж сирене. Всъщност, първоначалната ми идея бе за сирене Фета, но понеже не успях да открия в близките магазини, се принудих да го заменя. Салатата е вкусна, полезна и прекрасен старт на този студен, снежен ден :-)

Продукти за 2 порции:
100гр киноа
300гр броколи
16-18 чери домати
50гр кълнове от червено цвекло
шепа обезкостени черни маслини (при мен са Мамут, защото са ми любими, но вие може да използвате всякакви)
Котиж сирене

За дресинга:
5 супени лъжици зехтин
сокът от половин лимон
сол на вкус
може да използвате и подправки по избор

Измиваме киноата и я накисваме за 15 минути в студена вода. Отцеждаме и я слагаме да се свари, в съотношение 1 част киноа, 2 части вода. След като заври, тенджерата се покрива и се оставя за 10-15 минути, или докато киноата се свари и водата се изпари. Оставяме се да се охлади.
Броколите се измиват и нарязват на малки розички. Слагаме тенджера с вода да заври, прибавяме щипка сол, 1 супена лъжица оцет и бланшираме броколите за 3-5 минути. Изваждаме ги и ги потапяме веднага в студена вода. Отцеждаме и попиваме с кухненска хартия.
Измиваме и нарязваме чери доматите на две. Обезкостяваме и нарязваме маслините. Измиваме добре и кълновете. В купа смесваме всички продукти – киноа, броколи, чери домати, маслини, кълнове. Объркваме с приготвения дресинг и разпределяме в две дълбоки чинии. Накрая слагаме няколко топчета от сирене Котидж и сервираме.

Препоръчани публикации

Мексикански бананов сладкиш

Ирина — Wed, 03 Mar 2010 22:28:52 +0000

Хубавото на празниците е, че ти предоставят малко свободно време, което да прекараш в любимите си занимания. Тази сутрин грееше толкова хубаво слънче, че имах огромното желание да се разходя в Южния парк, да поснимам и да се любувам на приятното време. Само че, докато се реша, слънцето се скри, облаците пак покриха небето и навън вече не беше толкова приятно. А и тук трябва да спомена факта, че съм изключително зиморничав човек :-D Ръцете, краката и носа ми са почти нон-стоп студени, даже Слави се шегува с мен, че съм студенокръвно животно :-D Но нищо, аз съм се примирила с факта, че лятото трябва да спя с одеало, че едва края на май мога да облека блузка с къс ръкав и че днес трябваше да отложа плановете за разходка в парка.

За сметка на това пък, реших да приготвя един сладкиш, който съм си харесала от много време. Рецептата е от книгата „Да печем с любов“, а вкусът е нетипичен и вероятно не би се харесал на всеки. Но понеже напоследък експериментирам с различни продукти и комбинации, реших че трябва да поема този риск. На мен ми хареса, сестра ми леко му се намръщи :-) Разни хора, разни идеали!

Всъщност, този сладкиш е много близък до крем карамелът, само че без карамел :-D и с плодове. Текстурата му е мека и кремообразна, а комбинацията от банани и сладки картофи, с малко ром и шушулка ванилия, го правят много ароматен. Ако смяташ, че ще ти хареса, опитай! :-)

Продукти за тава, 20-24см диаметър:
адаптирано от „Да печем с любов“
500гр сладки картофи (около един голям)
500гр банани (около 3 броя)
500мл прясно мляко
3 яйца
100гр захар
100гр масло
3 супени лъжици ром
1 шушулка ванилия
бурканче от любимия ви мармалад – в рецептата е посочен от малини, аз използвах домашен от сини сливи

Обелваме картофа, измиваме го и го нарязваме на кубчета. Обелваме бананите и ги нарязваме на дебели колелца. Поставяме картофите и бананите в тенджера и изливаме прясното мляко. Варим на среден огън около 20 минути, или докато картофите се сварят и омекнат. Прецеждаме, пасираме на гладък крем и оставяме настрана.
Разбиваме яйцата и захарта на бял, пухкав крем. Разполовяваме шушулката ванилия, остъргваме семенцата и ги прибавяме към яйчната смес. Нарязваме маслото на кубчета и го смесваме с топлата картофено-бананова смес, добавяме рома, яйчната смес и разбъркваме всичко добре.

Подготвяме си подходяща тава с приблизителни размери 20-24см. Не трябва да използвате тава с разкопчаващи се стени. Намазваме я с масло или със спрей и изсипваме сместа. Заглаждаме ако е необходимо. Поставяме тавата в друга, по-голяма и по-висока и наливаме вода до 1/3 от обема й.
Печем 40-45 минути в предварително загрята фурна, 180С. Охлаждаме сладкиша в тавата, а след това го обръщаме в поднос или чиния.

За глазурата затопляме мармалада, а ако е прекалено гъст наливаме малко вода. Охладеният сладкиш се залива с мармалада и се сервира студен.

И с малко закъснение, Честит 3-ти март, приятели!

Препоръчани публикации

Ябълков млечен шейк

Ирина — Tue, 02 Mar 2010 14:11:04 +0000

Първи март освен да си сложим мартенички, ни напомня и за настъпващата пролет. Обичам всички сезони, защото всеки носи своята магия в себе си. Но пролетта е сякаш по-специална. Тя символизира началото на нов живот – от разцъфването на всички дървета, през яркото, топло слънче, та чак до прекрасния аромат на черешови цветчета.
И макар лошото време и проливният дъжд да напомнят все още за зимата, цъфналите кокичета пред блока упорито си проправят път. :-)

Ябълките са сред любимите ми плодове. Но не всички сортове, обичам само жълтите, сочни и много сладки ябълки. Хубавото е, че лесно се намират целогодишно и са добър източник на витамини и минерали през зимните дни, когато плодовете не са преобладаващи. Много обичам и млечни шейкове, но честно да си призная, почти винаги правя само с банани. Тази сутрин ми хрумна да опитам млечен шейк, който вместо банани, включва ябълки.
Лъжица мед, щипка канела и една прекрасна млечно-плодова напитка! :-)

Продукти за 2 чаши:
2 средно големи жълти ябълки
1 супена лъжица мед
300мл прясно мляко
щипка канела

Измиваме, почистваме и нарязваме на малки кубчета ябълките. В каната на блендер/пасатор изсиваме ябълките, прибавяме меда, канелата и прясното мляко. Разбиваме хубаво до еднородна смес.
Сервира се веднага, а ако се съхранява в хладилник се разклаща добре преди употреба.

Бележки:
1/ За по-интензивен канелен вкус, можете да сварите прясното мляко с пръчка канела и след това да го охладите.
2/ Този шейк има консистенцията на нектар, заради целите ябълки, които се използват. Ако желаете, можете да използвате пресен ябълков сок.

Честита Баба Марта! Здраве, късмет, любов и много пролетни усмивки ви желая! :-)

Препоръчани публикации

Домашен Бейлис

Орео брауниз мъфини

Ирина — Sun, 28 Feb 2010 09:25:05 +0000

През почивните дни си бях в Търново при семейството ми. Естествено, очакваше се от мен да приготвя нещо вкусничко, че само от снимките не се задоволяват много :-) Докато пазарувахме с мама в Пикадили, видях цял щанд с бисквитки Орео. Веднага си купих, защото в чуждестранните кулинарни блогове много често съм ги срещала и ми бе любопитно да ги опитам. Всъщност, много наподобяват нашите бисквитки Фавори, които заедно с Холидейките бяха любимите ми сладки, когато бях дете.

Реших да приготвя нещо с тях и първото, което ми дойде на ум бе брауниз. Ина беше правила скоро и от тогава ги мисля :-))
Тъй като нямах подходяща тавичка за брауниз, реших да разпределя сместа във форма за мъфини. Разбира се, рецептата трябваше да бъде много шоколадова, предвид вкусовите предпочитания на семейството ми. Предупреждавам, тези брауниз мъфини са МНОГО шоколадови и само професионални шокоманиаци биха се справили с изяждането им :-D

Продукти за 12 мъфина:
адаптирано от cookiemadness.net
150гр масло
180гр черен шоколад (повече от 60% какао)
50гр млечен шоколад
2 големи яйца
1/2 чаена лъжица ванилова есенция
80-100гр захар (в зависимост от сладостта на шоколада)
40гр брашно
3/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
1 чаена лъжица нес кафе
5 орео бисквитки (или бисквитки фавори)
50гр начупен шоколад
1 супена лъжица брашно

Разтопяваме черния шоколад, 50гр млечен шоколад и маслото на водна баня или в микровълновата. Оставяме да се охлади до топло състояние. В купа разбъркваме с телена бъркалка яйцата, захарта и ванилията. Внимателно, на малки части добавяме топлата шоколадова смес и бъркаме непрекъснато. Смесваме брашното, солта и бакпулвера и ги добавяме към сместа. Бъркаме толкова, колкото да се поемат съставките, не повече. В купа смесваме начупените на едри парчета бисквити, начупения шоколад и супената лъжица брашно. Смесваме ги добре и прибавяме към основната смес. Разбъркваме отново и разпределяме във формите за мъфини, в предварително поставените хартиени чашки. Пълним 2/3 от обема им.

Печем в предварително загрята фурна, 180С, около 20-25 минути, след което изключваме фурната, открехваме леко вратичката и оставяме за още 10 минути.

Хапват се охладени, препоръчителна дневна доза – един мъфин :-D Чудесни са с чаша топло кафе и пресен портокалов сок.

Препоръчани публикации

Яйца по Бенедиктски

Ирина — Tue, 23 Feb 2010 15:14:25 +0000

Всяка държава има традиционни закуски, които макар и не винаги приготвяни, са отличителни за народността, традициите и характера на хората. В Белгия класическата закуска са гофретите, във Франция и Италия пък обичат да пият горещо кафе с мляко, придружено от някаква кифличка, кроасан или друг сладкиш. За България все си мисля, че типичната закуска е баница със сирене и боза :-)
И макар да не можем да посетим всички държави и да опитаме от техните специалитети – било то закуска, брънч, обяд или вечеря, то съвсем спокойно можем сами да си ги приготвим. Как беше, ако Мохамед не отиде при планината, планината ще отиде при Мохамед :-D

За днешното ми кулинарно „пътешествие“ избрах Америка, която въпреки че се слави с доста лоши хранителни навици, може да ни изненада с разнообразие, интересни вкусови съчетания и едно ястие, от което буквално можеш да си оближеш пръстите.
Яйца по Бенедиктски е закуска, която комбинира английски мъфин, парче бекон, поширано яйце и сос Холандес. Три от четирите продукта в рецептата не бях опитвала, затова ми беше изключително интересно какво ще се получи, а резултатът надмина всичките ми очаквания.

За две порции ви трябват:
2 английски мъфина
4 тънки парчета бекон, шунка или прошуто
4 поширани яйца
4 супени лъжици сос Холандес

Английски мъфини, продукти за 10 броя:
адаптирано от browneyedbaker.com
285гр пшеничено брашно тип 500
1 чаена лъжица захар
1 чаена лъжица сол
1 и 1/4 чаена лъжица суха мая
1 супена лъжица разтопено и охладено масло
220мл прясно мляко + 1/2 чаена лъжица ябълков оцет
царевично масло за овалване

Смесваме прясното мляко и оцета и оставяме за 10 минути да си взаимодействат. През това време пресяваме брашното, слагаме го в купа и при него – захарта, солта, маята. Разбъркваме ги добре и прибавяме разтопеното масло и млякото с оцета. Разбиваме с миксер, приставки за тесто, на ниска скорост около 5 минути. След като тестото с оформи на топка, го прехвърляме върху набрашнен плот и месим 10 минути, до гладко, меко и нелепнещо тесто. Поставяме го в намаслена купа и покриваме със свежо фолио. Оставяме на топло (но не горещо! място) за час и половина, или докато уголеми обема си тройно.
След като тестото е втасало го режем на 10 еднакви парчета и оформяме на топка. Овалваме в царевично брашно от двете страни. Загряваме тиган с дебело дъно, а ако имате чугунен още по-добре, и капваме няколко капки мазнина, които разпределяме равномерно. Поставяме мъфините в тигана на разстояние (аз ги пекох на два пъти) и печем на среден огън около 6-8 минути от всяка страна. Трябва да имат твърда, златисто-кафява коричка.
Охлаждаме върху метална скара. За да разполовим английския мъфин използваме вилица, никога нож! – правят се процепи с вилицата по ширината на мъфина и после се разполовява.

Поширани яйца за две порции:
4 яйца
2 супени лъжици оцет
щипка сол
вода, около половината от обема на тенджерата

Яйцата се счукват в отделни купички. Тенджерата се слага на котлона, във водата се изсипва оцета. Когато на повърхността започнат да се появяват балончета, огъня се намалява. С лъжица се прави кръгообразно движение във водата (като водовърнеж) и внимателно се поставя едно от яйцата. Вари се на слаб огън около 3-4 минути, като се проверява да не залепне за дъното. Когато е готово, то ще изплува на повърхността. Яйцата се варят едно по едно*. Изваждат се с решетъчна лъжица и се попиват от излишната вода върху домакинска хартия.
Ако яйцата изстинат преди да бъдат поднесени, се потапят за кратко в гореща вода и отново се попиват с домакинска хартия.

Бележки: На тези, които приготвят често яйца по Панагюрски ще им бъде изключително лесно и могат да сваряват по няколко яйца едновременно. Тъй като аз правих за първи път и не исках да рискувам, реших че ще е по-добре да ги правя едно по едно.

Бекон:
Нарязваме бекона на тънки парчета и изрязваме под формата на кръг, с големината на английския мъфин. Запичаме в сух тиган от двете страни.

Сос Холандес:
адаптирано от gourmetsleuth.com
1 супена лъжица горещ ябълков оцет
4 супени лъжици гореща вода
3 малки жълтъка, или 2 големи
75гр масло
сол, черен пипер

Маслото се разтопява и се прибира на топло място. Жълтъците се разбиват с телена бъркалка на водна баня, като дъното на съда не бива да се докосва до водата. След като побелеят и се сгъстят, се добавя много бавно ябълковия оцет. Разбърква се енергично. Водата се добавя лъжица по лъжица, като се разбърква много добре след всяка. Намаляваме огъня и внимателно добавяме топлото масло, в началото капка по капка, като се разбърква непрекъснато. Добавя се цялото масло и се разбърква отново. Подправяме със сол и черен пипер, по желание и лимонов сок. Ако случайно са се образували бучки в соса, разбийте за кратко с пасатор. Съхраняваме соса на топло, докато го сервираме.

Сервиране, една порция:
Разполовяваме един английски мъфин с вилица. Запичаме го за кратко от вътрешната страна или на тиган, или на парти-грил. Поставяме двете половинки в чиния, отгоре слагаме по едно парче от печения бекон, по едно поширано яйце и лъжица сос Холандес. Всички продукти се сервират топли. Добър апетит!

Препоръчани публикации

Телешко с карамелизиран лук и сладки картофи

Ирина — Fri, 19 Feb 2010 15:59:05 +0000

И аз като Йоана не готвя често месо вкъщи. Основната причина вероятно е, че сестра ми е вегетарианец. Ако въпреки това приготвям месо, то е или пилешко, или риба. Разбира се, към пилешкото имам особени пристрастия, защото родителите ми са производители и знам, че месото, с което готвя и с което се храня, е прясно, чисто и отгледано съобразно всичко европейски стандарти за качество. Щастлива съм, че не ми се налага да си го купувам, защото повечето продукти, които се предлагат на пазара, трудно могат да бъдат наречени здравословни или полезни. Така нареченото „окрехкотено пиле“, например, се обработва на принципа на тумблирането. Инжектира се с вода (или различни разтвори), от което месото придобива много апетитен външен вид (като на една току що заклана дебела кокошка), а също така и теглото му се увеличава. Не случайно, след като размразите месото, то драстично се стопява, плува във вода и вече няма същия апетитен вид, който ви е привлякъл вниманието. Мога още да говоря за пилешкото, но може би някой друг път, в по-подходяща публикация.

Нямам опит с телешкото месо и ако трябва да бъда искрена, това бе първата ми „среща“ с него. Не че не обичам, напротив. Дори една от любимите ми гозби е тас кебап с гарнитура от снежно бял ориз, който баба приготвяше. Не съм яла от много, много години. Причината, поради която не готвя, съответно и не ям телешко, е много сходна с причината, поради която не купувам пилешко. В България може да се каже, че телета за производство на месо не се отглеждат. Масово ни зариват с вносно месо, което кой знае колко години е стояло в някакви складове Качеството, както можете да предположите, не е от най – предпочитаните. Може би има места, от където може да се намери прясно месо, но аз лично не знам за такива. Ако някой е осведомен, моля, нека сподели. Аз самата си направих един експеримент. В кварталния супермаркет, в който ходя през няколко дни, имаше едно голямо парче телешки шол. Без да преувеличавам, това месо стоеше там поне 3 седмици, незамразено, а цената му не помръдна. Най-логичното нещо (както правят в Гърция, например), е поне цената му да бъде намалена, с цел да бъде продадено. Е, да не мислите, че месото е останало непродадено, след 3 седмици някой човек се беше излъгал и си го беше купил, мислейки, че е „прясно“.

За днешното ястие, използвах месо от домашно животно. Мариновах го предварително с червено вино и соев сос, защото въпреки, че е от сигурен източник, месото все пак е замразявано и исках да го направя по-крехко. Използвайте любимото си червено вино (при мен, пак домашно :-)). Великите шеф готвачи винаги напомнят „Не гответе с вино, което не бихте могли да пиете“

Комбинацията от телешко, карамелизиран лук и сладки картофи е необичайна, но много вкусна. Леко пикантна, леко сладникава, наподобяваща много на ястие от източните кухни. Хареса ми, надявам се, че и на вас ще ви хареса.

Продукти за 2 порции:
700гр телешки шол
100мл червено вино
50мл тъмен соев сос
2 големи глави стар лук
50мл олио
1 супена лъжица кафява захар
5 зърна бахар
1 чаена лъжица лют червен пипер
1/4 чаена лъжица джинджифил на прах
сол, черен пипер на вкус
1 голям сладък картоф (около 500-600гр)
100мл вода

Нарязваме месото на хапки и мариноваме за 24часа в червеното вино и соевия сос.
Почистваме, измиваме лука и го нарязваме на полумесеци. В тенджера с дебело дъно загряваме олиото и прибавяме лука. Готвим около 10 минути, или докато лука омекне. Прибавяме кафявата захар и разбъркваме. Когато лукът придобие златисто-кафяв цвят, го изваждаме с решетъчна лъжица и го поставяме в чиния. Оцеждаме месото от маринатата, като я запазваме. В мазнината, в която сме готвили лука поставяме месото и задушаваме за 15-20 минути. Прибавяме към месото карамелизирания лук, всички подправки, отделената марината и готвим покрито на слаб огън около час – час и нещо. Разбира се, различните меса изискват различно време за приготвяне, така че най-сигурният метод е за опитвате.
Обелваме и измиваме сладкия картоф, нарязваме го на кубчета и го прибавяме към месото. Доливаме вода (около 100-200мл) и увеличаваме котлона. Водата не бива да бъде много, все пак правим яхния, не супа. Сладките картофи омекват много бързо, така че внимавайте да не ги преварите. След като са готови, изключваме котлона и сервираме.

Хапва се топло, с чаша червено вино, разбира се :-)
Добър апетит!