… на себе си?!
за болката и унижението
за грешките и разочарованието
за пътищата и пътеките
за сълзите и разбитото сърце
за самотните, студени нощи
за глухото мълчание
за гнева, страха и омразата
за онези, които ме нараняваха
и онези, които наранявах
за хората
за мислите ми, чувствата и любовта
за теб..
На себе си простих ли?
Публикувано в Блог от Ирина
Колко струва любовта? А душата? А сърцето? Има ли цена достойнството, уважението, привързаността? Плащаш ли за обич, а купуват ли се чувствата?
Винаги съм смятала, че щастието не струва пари. И макар, че животът с всички сили се опитва да ме убеди в противното, аз все още наивно вярвам в това.. Чувствата не се купуват, или поне не онези, истинските.. които идват право от дълбините на сърцето ти и които единствени могат да те дарят с неземно щастие. Иначе, онези другите „чувства“ се продават под път и над път. Търговците на души са се превърнали в сводници, които продават и купуват евтини сърца, някои втора, трета, ента употреба. Но нищо, пак стават.. нали са „сърца“, макар и изхабени, макар и употребявани многократно, все ще свършат някоя друга работа. Прочетете цялата публикация »
Публикувано в Блог от Ирина
Не ви ли прави впечатление, че напоследък хората са все по самотни, все по-сами? Търсят отчаяно онази така мечтана любов, но така и не я откриват. Обвиняват най-често други за собствените си грешки и недостатъци. Какво им става, че толкова трудно успяват да намерят сходен език? Да не би да сме се превърнали в саможиви създания, неспособни на компромиси, разбиране, уважение? Не ми се иска да го вярвам. Може би, защото аз не съм такава. Но определено, в последно време, наблюдавам една стабилна тенденция на хора, които просто не могат да срещнат правилния човек.
Замислих се.. защо? Дали наистина е трудно да срещнеш изгубената си половинка, или просто сме се превърнали в прекалени перфекционисти, търсещи винаги идеалното? Прочетете цялата публикация »
Публикувано в Блог от Ирина
„Структурата на гражданското общество в България е белязана от ниско доверие към неправителствените организации (НПО) и от пасивни граждани, разочаровани от политическата система, резултатите от прехода и управлението“
В България има една тенденция хората да не вярват на думи. Сякаш ние сме изгубили доверието в управляващите, понякога изцяло на подсъзнателно ниво. То се е превърнало в една утопия, нещо прекалено невероятно и недостижимо; нещо, за което само сме чували, че съществува, но сами не сме се докоснали изцяло до същността му.
Години наред българският народ е бил подложен на манипулации от страна на управляващите. 500-годишното турско робство е белязало нацията ни завинаги. Губейки идентичността си, националността си, ние сякаш изгубваме част от най-свидното си – чувството да принадлежим към една обществена цялост, която да ни дава самочувствие, гордост и престиж. Години по-късно, вече свободни и духом и тялом, ние сме същите. Какво трябва да се промени, за да се променим и ние? Защо не позволяваме на себе си и на останалите да ни посочат пътя към успеха, пътя към една обществена удовлетвореност и самите ние да усетим истинската наслада от това да се наречем българи.. Прочетете цялата публикация »
Публикувано в Пожълтели страници от Ирина
Човек, който няма какво да губи е най-голямата опасност за цивилизацията и ценностите, които тя отстоява
Събуждайки се всяка сутрин, поглеждам през прозореца и виждам него – Слънцето, което сякаш наивно, по детски красиво ми маха с лъчи и ми казва „Добро утро”. Един лъч топлина и дори слънце през облак, е в състояние да направи деня ми по-добър, а мен – по-усмихната.
Всички ние се смеем, обичаме, радваме се, плачем понякога дори. Водени от някаква цел, от нещо, за което винаги сме мечтали, вървим само напред и нагоре. Така развиваме не само себе си, но спомагаме и с нещо, дори и съвсем малко, за развитието на цели групи от хора – било то само най-близките, или по-големи общности.
Когато човек е изправен пред определено предизвикателство, той слага плюсовете и минусите от решението си на кантар и преценява кое от двете ще натежи повече. Какво ще спечели и какво ще загуби. Дали си струва да рискува за дадена цел или е по-добре е да се примири с нещата, които не може да промени. Прочетете цялата публикация »
Публикувано в Пожълтели страници от Ирина
Не ме целувай…
Казах ти, недей,
ако целуваш днес и друга!
Не ме прегръщай…
Чуваш ли, недей,
ако с ръцете си прегръщаш друга!
Не ме поглеждай…
Не, недей,
ако очите твои виждат друга!
Не ме обичай…
Никога недей,
ако ще обичаш вместо мене друга!
Публикувано в Пожълтели страници от Ирина
Защо не бих емигрирала от България?
Когато човек прави равносметка на живота си, той иска да знае, че е изживял дните си по възможно най-добрият сценарий. Всеки иска да е сигурен, че не е допуснал някоя груба грешка, която да му е коствала любовта, просперитета, щастието, спокойствието..
Един от най-важните избори, пред които човек се изправя през определен момент от живота си, е да избере мястото, където да се установи, където да изгради семейство, контакти, кариера. За доста хора в България тази дилема се състои в това дали да се преселят в друга държава или да опитат късмета си тук.
Ако питаме един средностатистически млад човек, живеещ в България за мнението му по този проблем, то той по-скоро ще отговори, че държавата ни няма бъдеще. За жалост, повечето хора имат доста песимистични възгледи за развитието на страната, за качеството на живот, за това дали в България ще бъдат щастливи. Прочетете цялата публикация »
Публикувано в Пожълтели страници от Ирина
